Константин Величков
val2447
Created on March 21, 2021
More creations to inspire you
EXPLLORING SPACE
Presentation
UNCOVERING REALITY
Presentation
SPRING HAS SPRUNG!
Presentation
THE OCEAN'S DEPTHS
Presentation
2021 TRENDING COLORS
Presentation
POLITICAL POLARIZATION
Presentation
VACCINES & IMMUNITY
Presentation
Transcript
/1885-1907/
Константин Величков
- Биография
- Политическа дейност
- Културна дейнст
- Наследство
- Цитати
- Оценки за Константин Величков
Съдържание
Биография
- Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство.
- Учи в класното училище в Пазарджик и във Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград (1868 – 1874). След завършване на лицея се завръща в родния си град и става преподавател в класното училище.
- Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж и за развитието на театралното дело в града.
- Член е на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. След въстанието е арестуван и осъден на смърт, но е освободен с помощта на европейската комисия.
- По време на Руско-турската война работи като преводач на руснаците.
- През 1880-1881 г. следва право в Париж, но не се дипломира.
- Завръщайки се в България става член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
- От 1887 до 1889 г. учи живопис във Флоренция.
Политическа дейност
- След Освобождението е председател на Окръжния административен съд в Пазарджик. Участва в политическия живот на Източна Румелия, като народен представител в Областното събрание.
- Политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
- След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.
Културна дейност
„Флорентинец“, картина на Константин Величков от 1888 година
- Творчеството на Константин Величков не е обемисто и много от книгите му са отпечатани след смъртта му.
- Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.
- Инициатор за откриване на Държавното рисувално училище в София.
- Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.
- Константин Величков владее френски, италиански и руски еик и развива плодотворна преводаческа дейност. Той публикува на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтов, Некрасов.
Съчинения
- Невянка и Светослав, драма, 1874
- Винчензо и Анджелина, драма, 1882
- Всеобща история на литературата, 1891
- Писма от Рим, 1895
- В тъмница, 1899
- Цариградски сонети, 1899
- В решителния момент, 1901
- Патриарх Евтимий, 1906
- Пет имена, 1929
- Любен Каравелов, 1938
- Майка, 1943
Името на Константин Величков носят:
- Село Величково в Област Пазарджик, откъдето произхожда родът му.
- Булевард в централната част на София;
- Станция на Софийското метро;
- Математическата гимназия в Пазарджик;
- Драматично-кукленият театър в Пазарджик;
- 45 основно училище „Константин Величков“ в София.
- ОУ „Константин Величков“ в с. Паталеница, Пазарджишко
- Национална награда за учители
Къща музей на Константин Величков град Пазарджик
Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.
"Да си дал в продължение на двадесет години всичко, що може да даде един човек, и да не намериш после ни обич, ни почит, ни милост... Горка съдба! Горка съдба!"
„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“
Цитати
Оценки на негови съвременници
"Ако не беше Величков, едва ли някога би се говорило за мен. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална… Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час."
Кръстьо Сарафов споделя:
Христо Силянов пише за преподаването на Константин Величков в Солун:
"Безъ да е македонски революционеръ, К. Величковъ допринесе най-много за революционизиране на учащата се македонска младежь въ Солунъ."
Преподавател -А.Рабаджийска
Изготвила:Симона Козарева, XII"в"ПМГ "К.Величков"