Want to make creations as awesome as this one?

No description

Transcript

Константин Величков

/1885-1907/

Съдържание

БиографияПолитическа дейностКултурна дейнстНаследствоЦитатиОценки за Константин Величков

Биография

Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на1 януари 1855 година в занаятчийско семейство.Учи в класното училище в Пазарджик и във Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград (1868 – 1874). След завършване на лицея се завръща в родния си град и става преподавател в класното училище.Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж и за развитието на театралното дело в града.

Читалище Ведилина, гр.Пазарджик

Член е на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. След въстанието е арестуван и осъден на смърт, но е освободен с помощта на европейската комисия.По време на Руско-турската война работи като преводач на руснаците.През 1880-1881 г. следва право в Париж, но не се дипломира.Завръщайки се в България става член на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1887 до 1889 г. учи живопис във Флоренция.

Политическа дейност

След Освобождението е председател на Окръжния административен съд в Пазарджик. Участва в политическия живот на Източна Румелия, като народен представител в Областното събрание.Политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.

„Един от най-добрите оратори в Областното събрание, обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч, която се лееше от устата му плавна, убеждена, чарающа. Когато поискаше думата, в камарата се възцаряваше тишина и гласът му ехтеше, пленяваше слушателите и почти винаги ги присъединяваше към неговото мнение.“Иван Вазов

Културна дейност

Творчеството на Константин Величков не е обемисто и много от книгите му са отпечатани след смъртта му.Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.Инициатор за откриване на Държавното рисувално училище в София.Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.

„Флорентинец“, картина на Константин Величков от 1888 година

Константин Величков владее френски, италиански и руски еик и развива плодотворна преводаческа дейност. Той публикува на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтов, Некрасов.

Невянка и Светослав, драма, 1874 Винчензо и Анджелина, драма, 1882 Всеобща история на литературата, 1891Писма от Рим, 1895В тъмница, 1899Цариградски сонети, 1899 В решителния момент, 1901Патриарх Евтимий, 1906Пет имена, 1929 Любен Каравелов, 1938 Майка, 1943

Съчинения

Името на Константин Величков носят:Село Величково в Област Пазарджик, откъдето произхожда родът му.Булевард в централната част на София; Станция на Софийското метро; Математическата гимназия в Пазарджик; Драматично-кукленият театър в Пазарджик; 45 основно училище „Константин Величков“ в София. ОУ „Константин Величков“ в с. Паталеница, ПазарджишкоНационална награда за учители

Драматично-куклен театър "К.Величков", гр.Пазарджик

Профилирана математическа гимназия "К.Величков", гр.Пазарджик

Къща музей на Константин Величков град Пазарджик

Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му.Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

Цитати

„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“

"Да си дал в продължение на двадесет години всичко, що може да даде един човек, и да не намериш после ни обич, ни почит, ни милост... Горка съдба! Горка съдба!"

Оценки на негови съвременници

"Безъ да е македонски революционеръ, К. Величковъ допринесе най-много за революционизиране на учащата се македонска младежь въ Солунъ."

Христо Силянов пише за преподаването на Константин Величков в Солун:

Кръстьо Сарафов споделя:

"Ако не беше Величков, едва ли някога би се говорило за мен. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална… Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час."

Изготвила:Симона Козарева,XII"в"ПМГ "К.Величков"

Преподавател -А.Рабаджийска