Want to make creations as awesome as this one?

Transcript

Константин Величков



/1885-1907/

Съдържание

  • Биография
  • Политическа дейност
  • Културна дейнст
  • Наследство
  • Цитати
  • Оценки за Константин Величков

Биография

  • Константин Величков е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство.
  • Учи в класното училище в Пазарджик и във Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград (1868 – 1874). След завършване на лицея се завръща в родния си град и става преподавател в класното училище.
  • Като председател на читалище "Виделина" работи за просветното издигане и политическото пробуждане на пазарджишката младеж и за развитието на театралното дело в града.

Читалище Ведилина, гр.Пазарджик

  • Член е на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. След въстанието е арестуван и осъден на смърт, но е освободен с помощта на европейската комисия.
  • По време на Руско-турската война работи като преводач на руснаците.
  • През 1880-1881 г. следва право в Париж, но не се дипломира.
  • Завръщайки се в България става член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
  • От 1887 до 1889 г. учи живопис във Флоренция.

Политическа дейност

  • След Освобождението е председател на Окръжния административен съд в Пазарджик. Участва в политическия живот на Източна Румелия, като народен представител в Областното събрание.
  • Политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
  • След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.



„Един от най-добрите оратори в Областното събрание, обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч, която се лееше от устата му плавна, убеждена, чарающа. Когато поискаше думата, в камарата се възцаряваше тишина и гласът му ехтеше, пленяваше слушателите и почти винаги ги присъединяваше към неговото мнение.“

Иван Вазов

Културна дейност

  • Творчеството на Константин Величков не е обемисто и много от книгите му са отпечатани след смъртта му.
  • Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.
  • Инициатор за откриване на Държавното рисувално училище в София.
  • Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица.

„Флорентинец“, картина на Константин Величков от 1888 година

  • Константин Величков владее френски, италиански и руски еик и развива плодотворна преводаческа дейност. Той публикува на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтов, Некрасов.


  • Невянка и Светослав, драма, 1874
  • Винчензо и Анджелина, драма, 1882
  • Всеобща история на литературата, 1891
  • Писма от Рим, 1895
  • В тъмница, 1899
  • Цариградски сонети, 1899
  • В решителния момент, 1901
  • Патриарх Евтимий, 1906
  • Пет имена, 1929
  • Любен Каравелов, 1938
  • Майка, 1943

Съчинения

Името на Константин Величков носят:

  • Село Величково в Област Пазарджик, откъдето произхожда родът му.
  • Булевард в централната част на София;
  • Станция на Софийското метро;
  • Математическата гимназия в Пазарджик;
  • Драматично-кукленият театър в Пазарджик;
  • 45 основно училище „Константин Величков“ в София.
  • ОУ „Константин Величков“ в с. Паталеница, Пазарджишко
  • Национална награда за учители

Драматично-куклен театър "К.Величков", гр.Пазарджик

Профилирана математическа гимназия "К.Величков", гр.Пазарджик

Къща музей на Константин Величков град Пазарджик

Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му.
Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

Цитати

„Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се родил в нея и си носил вериги зарад нея. България обаче навсякъде ще нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства.“

"Да си дал в продължение на двадесет години всичко, що може да даде един човек, и да не намериш после ни обич, ни почит, ни милост... Горка съдба! Горка съдба!"

Оценки на негови съвременници

"Безъ да е македонски революционеръ, К. Величковъ допринесе най-много за революционизиране на учащата се македонска младежь въ Солунъ."

Христо Силянов пише за преподаването на Константин Величков в Солун:

Кръстьо Сарафов споделя:


"Ако не беше Величков, едва ли някога би се говорило за мен. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална… Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час."

Изготвила:

Симона Козарева, XII"в"
ПМГ "К.Величков"

Преподавател -
А.Рабаджийска