д-р Петър Берон
spasovam85
Created on March 19, 2021
Over 30 million people build interactive content in Genially.
Check out what others have designed:
CHOICE BOARD: TO KILL A MOCKINGBIRD
Personalized
DAILY SPECIALS MENU HORIZONTAL INFOGRAPHIC
Personalized
GROUP 1
Personalized
ENGLISH SPEAKING WORLD
Personalized
REVIEW: THE FAULT IN OUR STARS
Personalized
10 AWESOME MIDDLE SCHOOL PRIDE NOVELS
Personalized
INSPIRATIONAL EXAMPLE - JOB OFFER
Personalized
Transcript
Дело
Биография
Биография: абаджия, учител, лекар, учен владеещ девет езика - това е Д-р Петър Берон, известен и с име Петър Хаджи Берович. Роден е през 1795 год. в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град,прочут със своите училища през онова време. Като напуснал килийното училище, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и Берон се принудил да напусне Котел, за да търси работа другаде. През 1815 г. той се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ, гдето постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.
В историята на българската култура Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник. Неговият „Буквар с различни поучения” (1824), получил по изобразените на корицата кит и делфин, наименованието „Рибен буквар”. Всъщност това не е буквар като днешните, а е една малко енциклопедия. Букварът се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
Петър Берон
РИБЕН БУКВАР
Добри совети
- Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.
- Ако много хортуваш, много погрешки струваш.
- Ако излъжеш един път, не та вярват вторий път.
- По-добре приятел верен, а не камен беценен.
- На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.
- Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.
- Струвай добро, да намериш добро.
- Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.
- Който днес е болерец, утре можи да е слепец.
- И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.
- Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.
- Щото ся вричаш, да го струваш.
- Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.
- Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората хортуват и друго мислят.
- Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.
- По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.
- Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.
- При каквито живейш, на тях ще уприличейш.
- Да не гледаш кората, ами средата.
- Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
- Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.
- За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.
- Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.
- Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.
- Днес да мислиш, утре що ще правиш.
- По-добре да си сам, а не с развратен человек.
- Не отдавай зло за зло.
- Почитай всякога както му прилича.
- Да наченваш всяко нещо, отдето трябва.
- Доде е време, да си отваряш очите.
- Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.
- Малко хортувай, много слишай; заради това имаш една уста и две уши.
- Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.
- Който забраня по-безсилните, забраня ся от по-силните.
- Който не познава доброто, често изпада в злото.
- Който управдава неправедните, унеправдява праведните.
- Всякий обича, който му прилича.
- Който себе си хвали, той себе си кори.
- Мудриат по-много хортува, кога помълчава, а не безумниат, кога балнува.
- Благороден е доброделецат, а не болярецът.
- Всяко е лесно за трудливиат и всичко е мъчно за мързиливиат.
- Който с неправда проболярява, скоро усиромашава.
- Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.
- Човек поболярява, ако попистява.
- Щото скоро става, скоро ся загубява.
- Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.
- Който много хортува, я много лъжи, я много бълнува.
- Който има наука, не изпадва никога.
- Който хвали злото, не люби доброто.
- Марзиливиат човек напразно хлябат.
- Марзилат е баща на злото.
- При лукави человеци и добрият става лукав.
- Добр человек вред ся нахраня.
- Всяко нещо има врямето си.
- Всяко нещо да бъди с мярка.
- Който трап за другиго изкпава, той себе си вътре закопава.
- По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със скорб.
Нарисувайте корица за "Рибния буквар".
Благодаря!