Васил Левски

Образование и младежки години

Залавяне и смърт

Революционна дейност в Сърбия и Румъния

ВРО

Цитати

(1837 – 1862)

(1862 – 1868)

(1868 – 1872)

(1872 – 1873)

Биография

ЛЕВСКИВасилъ Лѣвскій

Апостол на свободата

Васил Иванов Кунчев

любимите песни на Левски

На Левски

Апостола на свободата

Писма и документи

• Лиляна Николова
• Силвия Марковска

Галерия

Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.

Цели и задачи

Организацията оперира съобразно собствен проект за програма и устав на БРЦК в България, изготвен от Васил Левски и днес съхраняван в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В програмната част се определя целта и концепцията на революцията:

• ликвидиране на тиранско-деспотската султанска монархия;
• създаване на демократическа република.

Структура Вътрешната революционна организация е йерархична структура от частни революционни комитети, създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отдел на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация. Организиран е от есента на 1871 г.

Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска национал-революционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1872 г. Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.

ВЪТРЕШНА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

Дейност

Васил Левски и председателят на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април-4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (революционни окръзи):

• Голямоизворски (септември 1872)
• Пазарджишки (октомври 1872)
• Старозагорски (ноември 1872)
• Сливенски (ноември 1872)
• Ловешки (декември 1872)

От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват Атанас Узунов (до 4 май 1873 г.), Стефан Стамболов (есента на 1874-януари 1875 г.) и Иван Семерджиев (април-август 1875 г.). ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабоканшкия обир (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). ВРО е разследвана от Софийска извънредна следствена комисия и Специална тричленна следствена комисия в Пловдив. Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876). Оцелелите и възстановени комитети се включват в подготовката и действията на Априлското въстание (1876). Дейци на ВРО са доброволци в Сръбско-турската война и Руско-турската война (1877-1878). Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации.

Title 1

Отдавна ли си момне ле, Калугерица? Не съм отдавна, байно ле, Нито от скоро! Три години стават, байно ле, Четвърта кара; От как се аз, байно ле, Млада почерних. За кого носиш, момне ле, Тез черни очи? Носа ги, носа байно ле, За черната земя! За кого носиш, момне ле, Тази тънка снага? Носа я, носа, байно ле, За черната земя! Черната земя, момне ле, Сполай не казва! Сполай не казва, момне ле, Нито се радва! Я дай ги мене, момне ле, Сполай да кажа! Сполай да кажа, момне ле, И да се радвам! Надяваш ли се Калино, Байчо ти Колю да дойде; Байчо ти Колю да дойде, Армаган да ти донесе; Армаган да ти донесе, На тънко кръстче коланче, На тънко кръстче коланче, На бяла гушка герданче?

Любимите песни на Левски

За революционното дело на Левски се знае много, но малцина са запознати с неговото лично пространство, в което песента е присъствала всеки ден - в мигове на усамотение и сред хора, в тъжни и радостни моменти.

• Песен за Васил Левски

• Левски

• Обесването на Васил Левски

Name Surname

Lorem ipsum dolor

www.company.com

март1862 г.

напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере.

април1862

През София и Ниш се отправя към Белград

В столицата на Сърбия се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция – Христо Иванов-Големия, Иван Кършовски, Васил Друмев и др.

юни 1862

се присъединява и заедно с група легисти, е изпратен в Крагуевац, под ръководството на дядо Ильо войвода.

септември 1862

Крагуевац -слугува у богат сърбин

до края на 1862

Заедно с Христо Големия заминава за Белград, където до края на 1862 учи абаджийство, а в свободното си време посещава казармата за усвояване на военни знания.

Революционна дейност в Сърбия и Румъния (1862 – 1868)

Левски

края на 1862

заминава за Влашко, където пребивава в столицата Букурещ до пролетта на 1863

пролетта 1863

се завръща в България и се установява като певец в църквата в Карлово. През лятото същата година е арестуван за три месеца в затвора в Пловдив (според някои източници – за участието му в легията, според друг – по оплакването на вуйчо му за кражбата на коня му). Според Васил Караиванов, и Левски, и вуйчо му, са арестувани в Пловдив, но само за месец. През зимата на 1863 и пролетта на 1864 г. живее в Пловдив и посещава за няколко месеца училището на Йоаким Груев.

април 1864 г.

навръх Великден в местността Алтънчаир край Карлово,сам отрязва дългите си монашески коси.

1864 -1866

учител в село Войнягово, Карловско, от март до октомври 1866 – в добруджанското Еникьой.

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet

Залавяне и смърт

Тялото му умира, но духът му е жив и до днес в душата на всеки българин! При почитта към Левски има разминаване между датата на неговата смърт - 18 февруари, която тя се отбелязва в редица градове, включително и в родното му Карлово, и почитането на кончината му в по-голямата част от страната - 19 февруари.

Днес единственият „свидетел” на историческите събития в двора на ханчето е вековният бряст. Повален е от буря през 1997 г. Укрепен е чрез консервационно-реставрационна дейност и напомня за Апостола на българската свобода.

На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – помакът Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица. Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин.Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София. Снимка от 1878 г. Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София.

На 27 декември 1872 г. е заловен от турскитезаптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета,начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш,обграждат рано сутринта ханчето, което е държанопод наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчоразпознава гласа на заптието, което ги е срещналопрез деня. Затова Левски, въпреки че има тескерена името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява,че само ще навреди на невинен човек и се опитва даизлезе незабелязано през вратника на яхъра, но тамсъщо има засада. При бягството вероятно се закача навратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята.Левски стреля с револвера си и наранява в ръката ЮсеинБошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засягазад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар снож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяватда го уловят и вържат. Васил Левски дава обяснениеза залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънреднаследствена комисия на 9 януари 1873 г.

Consectetuer adipiscing elit, sed diam nonummy

Различни сюжети от живота на Апостола представят в творбите си Борис Ангелушев, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Калина Тасева, Сергей Ивойлов, Иван Петров, Добри Добрев.Богата информация за художественото пресъздаването на образа на Апостола се съдържа в книгата на Жечко Попов “Васил Левски в българското изобразително изкуство” /1976г./.

01

2. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи. За извършването на такава революция са нужни:1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби. За да се приготви всичко това и се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани със съгласието на по-голямата част от българския народ, [които] съставиха Централен български революционен комитет. Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение набългарския народ" - подбуда и цел.

Демократска република

04

Организация и дисциплина

02

1. Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля Длъжност [ми] е да те попитам: "Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред?" Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф. Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе. Левски до Атанас п. Хинов,25.08.1872 г.

Велик патриот

05

Демократически централизъм

03

За революцията

06

Силата на вишегласието

1. Днешният век е век на свободата

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето. Левски до богат българин във Влашко6.10.1871 г.

5. За враговете на демокрацията и републиката - смърт

За враговете на демокрацията и републиката - смърт Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт. Из "Нареда [проектоустава] на работницитеза освобождение на българския народ" -наказателен закон, § 3

3. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно]. Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина. Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал. Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее. [Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света. Дописка на В. Левски до в. "Свобода",писана през втората половина на 1870 г.,а публикувана в "Свобода" на 13.02.1871 г.

4. Ние гоним царя и неговите закони

Ние гоним царя и неговите закони В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци]. В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република. Левски до чорбаджията Ганчо Милевв Карлово, 10.05.1871 г.

2. Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: "По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай - [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: "Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си... Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт. Левски до орханийци,29.01.1

3. Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа

Чисто народният човек се бори, докато може..., Ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие - за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение... По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова. Левски до Панайот Хитов,29.09.1871 г.

4. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на сругите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. 16/28.06.1872 г. В. Левски Писмената клетва на Левски,положена след общото събрание в Букурещ,април и май 1872 г.

5. Народната работа стои над всичко

Народната работа стои над всичко Брате, Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчаването и дай боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали! Левски до Христо Иванов Големия,04.08.1872 г.

Повечето са съгласни да излязат с чети

Повечето са съгласни да излязат с чети Ваше благородие, г-н Найдене, При дохождането Ви в Белград дойдох няколко пъти при Вас, [та] дано Ви намеря сам, [за] да Ви кажа, че искам да изляза, макар и 25 дни преди времето. [Искам] да си дойда по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо и на които трябва да се каже по-напред [да се предупредят и подготвят предварително]. И тогава ще имаме сигурна наша къща и двора й [ще осигурим освобождението на народа]. Затова моля Ви писмено сега да ме изискате с някакво средство [по някакъв начин] за във Влашко преди 20 април. И от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, за което Ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните [пушки] от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал още на 67 г. (1867 г.) преди други, че като не дойда, никому да не се доверяват, от които се и чака в онова място. Ако ли съвсем други се обърне [ако друг пожелае да направи това], в каквото ни най-малко не сме се уверили, защото за таквоз нещо трябва поне един старейшина да има между нас. В кратко [от скоро време] всекидневните минути [случаи] ни показват разпиляване, за което всичките казват, че като остане до 15 март един месец, [ще бъдат разпуснати от легията]. Очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето са съгласни да излязат с чети, което ще каже, че остават на наше разположение. А къде ще му излезе краят? За това остава на старите да мислят. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както на 67 г. третата ни част беше. [Касае се за една част от четата през 1867 г.] Моля Ви, дори и да е било наредено за общо въстание или [ако] не [е] било [наредено], да изработите [наредите] по-скоро, за което Ви моля и [ако] е възможно [да наредите]. И като дойда по-напред при Вас, ще видите, че колкото по-напред бих дошел, [толкова] би било по-добре. Ако и да знаете какво трябва [какво е нужно да се направи], то като Вас човеци не могат [го] извърши, [макар] и да можете [да наредите] чрез други, но [Вие] не знаете онези человеци, с които може да се извърши. Покорний Васил И. Левскийиз Белградската академия - новообразувана българска чета Левски до Найден Геров,01.02.1868 г.

Оръжие, оръжие и пак оръжие

Оръжие, оръжие и пак оръжие Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и вам: вижте и отбележете колко души ще се намерят в околността ви, които да могат сега да се запишат по за една иглянка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша[та] работа. Колкото по-много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат [додат]... Левски до троянци,15.07.1872 г. В отговора ви по приносящия ще забележите колко души ще си земете иглянки, защото [е необходимо] да се вземат наведнъж [в] една форма, с едни фишеци... Левски до местен комитет

За революцията е необходимо оръжие

За революцията е необходимо оръжие Байо! ...За пренасяне стока в Българско се изнамери място, имаме и хора, които ще го приемат по майсторски способ. [Ето защо] вижте и пишете ни: ще се намерят ли родолюбиви богати, [които] да направят тая [услуга] на отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги, като по-напред се изпитат на всеки десет една, за да не излязат фалшиви. А като ги внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още... Левски до Киряк Цанков,02.07.1872 г.

Без революция сме загубени во веки веков

Без революция сме загубени во веки веков Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [своята дейност] и турският комитет "Млада Турция". А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с турците бой. Черногорските юнаци ни питат в писмата [да им кажем] в какво сме готови, та да им назначим и деня, в който да се почне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше следният: "Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим." Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че работим мързеливо, няма да ни чакат... Предвижда се, че [черногорците] ще ни преварят наедно със сърбите, [но] едно е само, което спира черногорците, [та] да не подават още ръка, [за] да захванат наедно със сръбското правителство. Защото тяхната и наша цел е една - народно управление, което и те тайно са предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние неприготвени в нищо? Затова Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е всичките местни комитети. Ако ли пък ни преварят горните, за които казахме, и се захване бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и време за неизпущане. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [заповед] на всички местни комитети за революция, защото инак сме изгубени во веки веков... Левски до комитета в Карлово,16.01.1872 г.

За чиста и свята република

Писма и документи

Не бива да се дава подкрепа на глупци

Не бива да се дава подкрепа на глупци Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму. "Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!" Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво. Левски до Л. Каравелов,25.08.1872 г.

Бързата работа ялова излиза

Бързата работа ялова излиза По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. На това Ви отговаряме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, [тъй като] всичко тяхно досега [е] било все лъжа. Па и опитът ни още показа, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, [който съществува] от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско [е] изпод баюнетите неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак- щом му се даде от ТЦК [Тукашния централен комитет]. Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А Вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце- да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, ако стоеше в ръцете на войводите по-напред. В 5-тото си предложение [изповядате], че имате договор с някои провинции от друга народност, и според копията на този договор чакате нашето решение. Но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да Ви отговорим засега нищо. Левски до Панайот Хитов29.09.1871 г.

Апостола на Свободата

Васил Левски

Кратък биографичен филм за живота и делото на Апостола на свободата - Васил Левски. Текст: д-р Владимир Станев

Левски

„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

Цитати

Дела трябват, а не думи.“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“

„Оръжие, оръжие и пак оръжие. “

„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“

„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“

„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.“

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Блага Димитрова

Една стъпка прекосява застоялите кални пътища и ни стряска от сън. Един рус лъч озарява сумрака след потерята, обещавайки ни Зора. Един син-незабравчин взор пронизва безизраните дни и открехва пролука небе. Един лъвски скок се засилва високо над затрънения плет към жадното избавнение. Един предателски шепот запушва пулса на времето в гранитната гръд на Балкана. Едно черно бесило на хоризонта отваря портал към безкрая додето се сбъдне Бъдното...

И все Левски

Душа, харизана на свободата. Глава, обречена на вечното въже. И някаква жена освен България, Останала във тайна и до днес. И нищо друго. Пътища и вятър. И тайни срещи с тайнствени мъже. Жената все го чака. Скръб изгаря я. Но той за нея няма време. Не! Тя нека чака, скрита в свой тайна! По-важни работи си има той: България и свободата, милата. И своя път трагичен и голям. И той върви, върви. Все тъй безкрайно. До днес върви във глухия покой Към най-високия си връх - бесилото, Любимата да го съзре оттам.

Дамян Дамянов

Левски

О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно! Под теб ний видяхме, уви, да висят много скъпи жъртви и да се тресят и вятърът южни с тях да си играе, и тиранът весел с тях да се ругае. О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест. Защото подлецът, шпионът, мръсникът в ония дни мрачни, що "робство" се викат, умираха мирни на свойто легло с продадена съвест, с позор на чело, и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и връх, от където виждаше духът към безсмъртието по-прекия път!

Левски

Иван Вазов